Старци

Годините са се натрупали незабелязано и старостта е настъпила. Времето отмерва последните дни на старците хаджи Иван и Сава и сякаш в опит да забавят неговия ход, двамата сядат немощно пред хаджи Ивановия дом, обръщат поглед назад към миналото, сравняват го с настоящето. Какви са днешните младежи, какви са били едно време? Какво учат, как говорят, как се държат? Къде е правителството и на кого помага? "То ние вече като остаряхме, ами тъй намкак и светът се обърна... Нищо не можеш да му проумееш."... "Светът ли се промени, не им разбрахме ли." Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 - 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия "Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които "Първите", "Змейова сватба"и "Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.